jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
Apr 29, 2009, 8:15 PM

Няма ме 

  Poetry » Other
1238 0 18

 

Няма ме вече.

Вътре в мене ме няма.

Кога си отидох

почти не разбрах.

Останал е тук

само образ измамен.

Прилича на мен,

но е купчина прах

без обич,

без капчица сладки копнежи,

без щури вихрушки

от радост и смях,

без ситните мигове

пърхаща нежност

и тайния порив

за чудо и грях.

Кога си отидох?

Защо не усетих,

как тихо напускам

момичето в мен

и как се е сгърчил,

горчив и безцветен,

портретът на моя,

износил се, ден.

Прахта се разпада

на сиви искрици

и вятър я пръска

на всички страни.

Дано се окъпят

в искриците птици

и с птичата песен

нещо в мен зазвъни!

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е.А момичето си е там,само малко е уплашено от грубия свят.
  • Тъжно! Прекрасен стих! Поздрави!
  • Звъниш чрез творчеството си, Вале! Поздрави!!!
  • За малко да пропусна тази прелест.Малко тъжно звучиш,но толкова хубаво...Майстор си,Вале.Пожелавам ти и обич, и нежност, и порив, и смях...и още хубави неща
  • Има те!
  • Хубава поезия пишеш... допада ми този стил
  • Страхотно, Валентина. Преди време беше написала, че си с душа на непораснало дете, ако не греша. Остани си!
  • има те...как само те има...!
    много стойностно...като всичко, сътворено от теб, мила Вали.
  • !!!
  • От птиците в тебе
    вече е лято.
    В песните техни
    теб чувам сега...
    Макар и далече,
    повече от всякога
    усещам , че с теб сме
    като брат и сестра...

    Ами ... това ми дойде ...не исках да мина и да не знаеш и този път! Поздрави Вале!

  • Уау!
    Разкошен стих, Вале!
    Разкошен!!!
  • Настръхнах,толкова силно и истинско!Незнам къде се получава разминаването,сигурно имаме нужда нещо,което не ни се дава.
  • Птица си ти! От онези, с големите бели криле! Ако речеш, морето ще прелетиш! Само го поискай! Прегръдки!
  • "износил се ден"...

    като мидените ти картини е този стих, Вале!
    благодаря ти!
  • Толкова истинска поезия пишеш, Вале!
    Дано...
  • Така, неусетно сред дните заплетени
    ти сякаш на място до входа стоиш...
    А тръгват ту тъжни ту весели мигове
    изпращаш деца да пътуват сами...
    И пращаш светулките смях на момичето
    да пръскат по пътя пред тях светлина.
    Остана ти само в душата молитвата:
    "Дай Боже, дано те добре са сега..."

    Не си си тръгнала!Раздала си се, Валя!Невероятен стих!

  • Тръгнали сме след мечтите,
    вътре в нас е просто дом,
    щурите копнежи са нескрити,
    а Душата ни се сипе - стон, след стон...

    Поздрави, Валя!
  • Дано се окъпят
    в искриците птици
    и с птичата песен
    нещо в мен зазвъни!
    Дано,Валка!
    Пожелавам ти да откриеш отново себе си!
Random works
: ??:??