Дали след време за нас ще се говори
или заедно с нас всичко ще си отиде.
Като един миг е любовта!
Нищо не е вечно.
И от устните сладки, отровата пия.
И прониква в душата песента ти
омайна, красива.
На този блян се оставям,
ела ме вземи, любов.
Нека дните броени с теб изживея.
Нека усетя ръката бяла и нежна
по лицето ми.
Защото няма нищо вечно!
© Мария Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
