Дали след време за нас ще се говори
или заедно с нас всичко ще си отиде.
Като един миг е любовта!
Нищо не е вечно.
И от устните сладки, отровата пия.
И прониква в душата песента ти
омайна, красива.
На този блян се оставям,
ела ме вземи, любов.
Нека дните броени с теб изживея.
Нека усетя ръката бяла и нежна
по лицето ми.
Защото няма нищо вечно!
© Мария Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
