Няма празници без тях
На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора... гласове...
Усмивките на баба и на кръстница,
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене
със чаша вино, с песен на уста,
с искрици гордост във душите им засмени
и обич колкото от тук до вечността.
Не ми се плаче, но очите ми се пълнят,
защото ги усещам в този ден,
защото въпреки пространството безмълвно,
аз знам,че те по празници са с мен.
И се надсмивам над тъгата си наивна,
над страховете,над живота и смъртта,
защото знам, че ако истински обичам,
не ще си тръгнат мойте скъпи същества!
© Катерина Кайтазова All rights reserved.
