Няма пък
Лято е. Почти на края.
Искам още да играя.
Казват ми: Я спри се в къщи!
Мама сърди се и мръщи.
Иска и се като нея
да работя и живея.
Аз обаче имам план,
начертан на мойта длан.
Нямах хубав химикал
и го начертах със кал.
Като кръг го завъртях.
От където почнах - спрях.
Просто планче на ръка,
ама всъщност е съдба.
Цял живот ще съм дете.
Който иска - да расте!
Мама каза, че не става...
Знам, че тя се заблуждава.
Детството е красота.
Не, не искам да раста!!!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
