Няма път

Freia (Стела)
12 10

Dec 8, 2011, 6:08 AM

Poetry » Love

974 0 3

Ти влезе във живота ми неканен,

задъхан от пороя на живота.

Поиска лек (за да забравиш раните)

и малко огън (уж за да се стоплиш).

Поканих те, макар че беше тясно

(и други пред вратата си оставих).

Ти беше благодарен, то е ясно

(нали те приютих и те нахраних).

Тогава ти ми обеща звездите

(които всъщност даже не желаех).

Реших да ти повярвам. (И не питах)...

Обичах те... (За другото нехаех).

Душата си пред теб разголих цялата

(по-беззащитна май не е била),

а ти я хвърли като кукла стара...

(Омръзнало ти, казваш, от игра).

Или пък просто стоплен и наситен,

от моята любов те хвана страх.

Вратата е отворена – върви си.

И не поглеждай повече назад!

Please sign in with your account so you can comment and vote.