На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка,
но не я намира там!
Отвръща поглед към
звездите с надежда
да съзре там твоите очи,
но уви!
Пътува моята душа
на кораба на самотата
и знае, че самотна ще
остане тя!
Сърцето ми го притежаваш,
по-скъпо нямам
сега остана и душата ми
да те намери!
© Симеонова Симеонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
