Няма време
Изпратиха ме - влюбена да скитам
в полета, гари, влакове и спирки.
А снежни преспи в тъмното ми кимат
и вятър нагло зад гърба ми свирка.
Но знам, че любовта ми е присъда
и бавно крача в смешната си драма.
Изпратиха ме, сега на път да бъда -
и в светло утро да се върнем двама.
В стъпките си паля дъх-звездица -
да светка ти, когато ме потърсиш.
Побързай, имам още глътчица водица,
а пътеката предълга е на връщане.
Изпратиха ме. Послушно съм момиче
и ето тръгнах, бързам да те срещна.
Едва ли друга като мене те обича.
Едва ли друга търси те по спешност.
И виж, така измръзнала съм цяла,
че както ходя, мож да се разчупя.
Ела, любими, да стоплиш мойто тяло,
че трябва да се върнем в ранна утрин.
© Морско конче All rights reserved.
