Oct 17, 2017, 11:27 PM

Няма време

  Poetry » Love
719 2 10

Защо избягваш погледа ми...?
...погледни ме смело във очите.
то и аз не съм безгрешен

Просто погледни ги
Те ще ти разкажат всичко...

Погледни ме... приеми ме.
Ще погаля душата Ти
обречена.

Приеми ме, но побързай
Защото няма много време

Бързай мила!

никак няма време!
...
Сатаната не харесва любовта.
В гроба също няма ''меко''
Самотата там е страшна.
(един завърнал се от там ми каза)

Грешен съм... но обичам ти очите
Обичам и душата ти принцесо.

Простих ти всичко...
Искам само пак да 
ме ОБИЧАШ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сатаната не харесва любовта." - Така е!

    Един от най-големите дарове е да прощаваш!
    Обичай и бъди обичан, Цъки!
    Хубава вечер!
  • "Един завърнал се от там ми каза"Голямо попадение,Христо!Поздрави и от мен!
  • Благодаря Ти за разбирането..Пепи
  • Какво ли не прави човек за капчица любов! Финала го казва. Поздрави, Цъки!
  • страхотни сте за това, че ме мотивирате да пиша приятели ..Влади. Алекс, Младене, Магрото, Бенето , и Валя .. Обичам Ви .. не ме бива много по писането бре хора.. не знам как ми ги харесвате нещата.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...