Поклон пред паметта на двете млади момичета, убити на булевард „Черни връх“ в София! Стана много страшно да се живее в България. Всъщност не знам какво да кажа. А Вие какво изпитвате?

Надали мога да направя нещо друго, освен да се подпиша с името си под следващите думи...

Няма време за губене вече! Докога ще крадат и убиват?
Добротата красива изтече, а пореден убиец се скрива!
Разрушени родители плачат за децата, от него затрити!
Май живеем под двеста палачи, а мечтата за Рая е скрита!

Унизени – се лутаме плахи и не смеем и дума да кажем,
покорени от много заплахи на поредния „ударно важен“!
Аз се питам какви ли ги вършим? Отговорен за утре е всеки!
Как животът вовеки е скършен по нелеките наши пътеки?!

Дефилира по тигрово па̀лто. Тя, смъртта, ни ругае жестоко!
Не забравям Белнейски и Балтов! Виж, тъгата полита високо!
Вероятно на всеки му писна да работи и нищо да няма!
За гърлата тъгата ни стисна и ни хвърли в дълбоката яма!

Не забравяй за Левски, човече, и за Ботев за миг не забравяй!
Няма време за губене вече! Днес не зная какво ни остава...
Днес отново сълзите са мръсни и очите поглеждат към ножа!
Ако някой детето ми блъсне, ще го пратя при дядо му Боже!