Dec 4, 2021, 2:02 AM

Няма връщане назад

  Poetry » Love
475 0 0

Усещам как всичко около мен се руши.
Мечтите потънаха дълбоко в океана,

заради сълзите в тази безумна клетва. 

 

Любовта бе погубена,

но чувствата изплуват..и страста си отива. 

Мисля,че вече няма връщане назад,

вече няма връщане..

 

Искам да викам и чупя,

че отново съм безсилна аз.

Искам да крещя и блъскам,

да съсипя всичко останало..поне да знам, че няма! 

 

Нека поне за малко приключи всичко,

нека поне за малко да спре да ме боли,

нека поне за малко да утихне бурята,

която сам сама създадох..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...