Усещам как всичко около мен се руши.
Мечтите потънаха дълбоко в океана,
заради сълзите в тази безумна клетва.
Любовта бе погубена,
но чувствата изплуват..и страста си отива.
Мисля,че вече няма връщане назад,
вече няма връщане..
Искам да викам и чупя,
че отново съм безсилна аз.
Искам да крещя и блъскам,
да съсипя всичко останало..поне да знам, че няма!
Нека поне за малко приключи всичко,
нека поне за малко да спре да ме боли,
нека поне за малко да утихне бурята,
която сам сама създадох..
© Никол Димова All rights reserved.