Когато тялото ти стяга... когато крясъкът ти се струва твърде тих и очите - твърде сухи...

Подай ми мастилото, ще пиша...

Няма да изпусна музата си.

Усещам я как едва диша

и иска лампата да угаси.

Няма да я пусна този път.

В бяло е облечена, макар че

стотици пъти остава без плът.

Ще заложим в играта на зарче.

Ако се падне пет, печелиш ти

и ще си легна тихо и кротко.

Но моят ход, да знаеш, е три

и ти печеля едното око.

През него ще гледам и питам,

ще ми предскажеш бъдещето.

Назад ще спра вече да тичам,

ще се отърва от сънищата.

Тетрадки много ще изпиша,

ще излея литри мастило...

Тогава спокойно ще диша

детето, ужилено с жило.