Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения.
Спри да дращеш с грозни думи по слуха ми,
за уж неизбежните ти, жалки провинения.
Аз не съм от тези със силиконовите устни.
Влачи си кръста натежал от нереалности.
Прегърби се от толкова фалшиво носене.
Защото ти може и да имаш нужда от измислици,
аз обаче не...нямам нужда от това обичане.