Аз знам, че трябва да се разделим,
че нашата любов е невъзможна.
Защо обаче толкова боли
и свива се сърцето ми тревожно?
Разделяме се. Толкова е тъжно
и няма път и никакви пътеки.
Но нямам право и не те задържам,
защото не желая да си "третия".
Обръщам се и гледам как си тръгваш -
загърбвам всичко хубаво и свято.
Оставам с него. Знам, че съм му нужна,
но няма да забравя любовта ти.
© Анета Илиева All rights reserved.
Да не мислиш, че това ще ми стопли рамото, че ще ми напълни сънищата, че ще разлае кучето ми, че ще събуди изгрева? А?
) Бъди силна - и един ден като се видим, ще се смеем на тия глупости с любовта! Стига да съм свестен де :::)))
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
