Нямо сбогом
Сигурно е глупаво да искам,
преди да тръгна да те видя пак,
седя на гарата, билетче стискам,
и сигурно приличам на глупак.
Сигурно е глупаво да моля,
едно "на добър час" да чуя, да,
но явно друга беше твойта воля,
ако щеш наричай го съдба.
Чакам те и сигурно съм смешен,
теб чакам, а пристига празен влак,
а спомена за тебе тъй е пресен,
че сигурно приличам на глупак.
Сигурно е глупаво, не зная,
но тука ще те чакам до последно,
нищо, че тъй искам да остана,
накрая ще си тръгна - тъй е редно.
Билет до самотата, двупосочен,
без краен срок, аз стискам във ръка,
О, да - аз ще се върна - ще съм точен,
ако щеш наричай го съдба...
© Александър Христов All rights reserved.
