О, Боже, слепи са!
Вървя през деня и ги виждам,
бродят объркани и разтревожени.
Ядосани същества, незабелязващи
цвета на пролетта.
Неспособни да видят красотата на света.
О, Боже, помогни им да видят това,
което прави великолепен света!
Бродят и през нощта.
Без посока в тъмната мъгла.
Като зомбита с мисия една:
Да доведат ада на таз земя.
Слепи са, Боже!!!!
Нима не виждат ярката лунна светлина,
спуснала се над града.
И тези звезди, като фенери в тъмни улички.
Нима са глухи за птичата песен на сутринта.
И неми за сутрешната роса пo ниските храстчета.
Погубват и убиват без мисъл.
Превърнали града в гробница, обречена на самота.
О, Боже, помогни им да видят зората!
Помогни им да усетят росата.
И да чуят на орела крилата.
Боже... помогни на тези същества да бъдат отново хора!
© Александра Иванова All rights reserved.
