О, Българийо
Какво да направим, какво да сторим?
Доброто да запазим, злото да отровим.
България - една велика държава,
от корените си вече изсъхнала,
бъдещето е затрито от сега,
а къде ли е тя - нашата страна?
Навсякъде другаде, но не и в нашите сърца.
Къде е патриотизъмът?
Къде е нашият път?
Няма ли оправия?
Хората гладуват,
органите си търгуват -
храна или достойнство?
Разбира се... храна!
Това е всичко сега,
няма я и човечността.
Всеки казва: "Нека аз да се спася."
И какво остава за нашите братя?
Мизерията и последния залък омраза...
Как да продължим напред?
Защо нищо вече не ни е в ред?
Кой ще ни спаси?
Кой ще ни избави?
Кой ще ни опази?
Самите ние! Трябва да продължим!
Поне за миг да помечтаем, да се борим,
злото в нас да прогоним.
Някои вече предпочетоха да се отровим,
никога не ще се предадем!
Ще плачем, ще падаме, ще ядем,
няма да умрем, няма!
"Българийо, в сърцето ми остана."
Наистина ми се иска да е така,
но бедността завлачи всички в пропастта:
"Борете се, мои чеда."
Ето го и Господа...
Помогни си сам, за да ти помогне и той.
Българийо, къде е тоз твой храбър герой,
къде е?
Да ни спаси, човечността си да всели,
да я всели в нас, в нашите сърца,
да ни върне любовта, да ни отърве от таз тъга...
Ето я и красивата дъга,
пътят и незнаен - като нашата душа...
Доброто да запазим, злото да отровим.
България - една велика държава,
от корените си вече изсъхнала,
бъдещето е затрито от сега,
а къде ли е тя - нашата страна?
Навсякъде другаде, но не и в нашите сърца.
Къде е патриотизъмът?
Къде е нашият път?
Няма ли оправия?
Хората гладуват,
органите си търгуват -
храна или достойнство?
Разбира се... храна!
Това е всичко сега,
няма я и човечността.
Всеки казва: "Нека аз да се спася."
И какво остава за нашите братя?
Мизерията и последния залък омраза...
Как да продължим напред?
Защо нищо вече не ни е в ред?
Кой ще ни спаси?
Кой ще ни избави?
Кой ще ни опази?
Самите ние! Трябва да продължим!
Поне за миг да помечтаем, да се борим,
злото в нас да прогоним.
Някои вече предпочетоха да се отровим,
никога не ще се предадем!
Ще плачем, ще падаме, ще ядем,
няма да умрем, няма!
"Българийо, в сърцето ми остана."
Наистина ми се иска да е така,
но бедността завлачи всички в пропастта:
"Борете се, мои чеда."
Ето го и Господа...
Помогни си сам, за да ти помогне и той.
Българийо, къде е тоз твой храбър герой,
къде е?
Да ни спаси, човечността си да всели,
да я всели в нас, в нашите сърца,
да ни върне любовта, да ни отърве от таз тъга...
Ето я и красивата дъга,
пътят и незнаен - като нашата душа...
© Светлозар Андреев All rights reserved.
