О К О Т О
О К О Т О
В облаци от дим и прах,
овгръща ме страх...
Душата си виждам как излита
и като птица нагоре полита.
Часовника ми спира...
Все пак нещо пулсира.
И изчезваща съм сянка,
но няма за това мярка...
Не. Аз отново ще съм тук.
Няма да си тръгна напук!
Смътно, но отново виждам.
През птичи поглед пак ще виждам.
Като на орел е моето око
Хищно, гледащо око
Дебне не пропуска...
Устремено, то никога не изпуска
Всичко по пътя си мачка,
щом види своята плячка
Отцеляването тук е заложено.
То никога не е изпросено!
Дали ще е красив обсебващ миг
или ще е отчаян дрезгав вик.
Всеки плаща данък на платта
и е в услуга на кръвта.
Хладния вятър, усещам
И болка ужасна изпитвам
Лекува той изгорялата ми плът
Но жива съм и този път…
Душата ми се рее – сила.
Все едно, че кръв съм пила
Преродих се аз от пепелта.
И съм тук – във вечността!
© Марина Петрова All rights reserved.
Много успех и на теб, твоите стихотворения също си ги бива
