"О, майко моя, родино мила..." Хр. Ботев
Апостоле, сега да помълчим.
Защото малко време ни остава.
Кръвта ни от омраза се взриви -
наместо плод, все жънем мъртва плява…
Тук бял е само падащият сняг
и чиста - само лунната пътека.
Отива си България, до крак…
И нека да си иде, нека…
Защото след Околчица след теб
един народ ни крачка не прекрачи…
Остана Кръстю - жив от век на век,
и всички ние - българопалачи…
И не ми стига бронзовият къс,
отрупан със букети всяка зима,
щом гробът ти сред куп незнайна пръст
осъмва днес без цвете и без име…
А песента за страшното бесило
в сълзата на сина ми те възкресе…
Апостоле, ела със страшна сила,
без капка жал до крак да ни избесиш...
© Красимира Обретенова All rights reserved.
, както беше казал един друг велик български поет революционер, загинал с изстрел в гърба. Кой в днешно време, българин, би тръгнал да жертва живота в името на народа си, без заплащане - май не се сещам...Аз приемем, че мнението на Ники Комедвенска е меродавно относно историческата истина,но се оказва, че трябва да сме горди от това, че Левски не е предаден...А делото му не е ли предадено, защо в очите на децата ни има сълзи, породени от сблъсъка на емигрантски мечти и родна реалност...Кой се гордее с разбитата и корумпирана " чиста и свята република" ?