О, миг на щастие...
О, миг на щастие...
О, миг не бързай ти да излетиш,
поемаш риска да ме натъжиш
Знам, че времето ми скъпоценно управляваш ти,
но живота ми,официално на мен принадлежи!
О, миг на щастие поспри!
Не бягай така, че може да пострадаш
с този твой опит да ме нараниш!
Знай, че в живота ми щом се месиш ти
моето скромно и „велико” аз ще те разгроми!
О, миг на щастие, знам че твое е правото
да си играеш с моето време...
Не ще окраднеш тиобаче моето щастие!
То е запечатано в самата мене!
О, миг на щастие, спри да ме посещаваш,
ако нямаш намерение да останеш...
О, миг на щастие, внимавай ти
Може с мен на къмък да удариш!...
О, миг на щастие, знам че живота навън
отдавна вече не е розов за света...
Той е син, сив, черен и бял, бил тъмен дори
но нощта и да не виждаме винаги е пълна със звезди!
Ти обаче знай човеко умъртвен ,
че в света розов цвят все още съществува!
Сътворен от бялото и червеното,
пазен от черното и вечното!
© Лили Вълчева All rights reserved.
