О, миг на щастие...

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Аз всъщност разбрах смисъла и почти харесах, но нещо не ми достигна. Но сега коментирам, по повод другите коментари. Така или иначе, винаги ми е интересно при теб, Калия... Дори съм готова понякога да рискувам смисъла в полза на по-интересно усещане.

  2016-02-24T22:34:25+02:00
• 

  Genereux (Любомир Попов)

  "Защо не съм и аз поет,
  поет като Пишурката?
  Ех, че ода бих направил
  на баба си на хурката!"
  
  И отново: Кой разбрал - разбрал!

  2016-02-24T21:49:41+02:00
• 

  Bezzhichen (Безжичен)

  Ха, ха, ха. Безумно и безсмислено. Поне пунктуацията да беше смислена ... Не би...

  2016-02-24T21:48:30+02:00
• 

  Genereux (Любомир Попов)

  О, сквернословни Eliboto и Dimitrov67, "Аз" като един Дон Кихот ще се изправя срещу "хулите" Ви и като Матросов с гърдите си ще защитя честта на Поезията...
  
  О, поетични напъни във мен напират
  и управляват скъпоценното ми време,
  но чувствата, които ми принадлежат -
  ги спират, защото запечатани са в мене!
  
  А мислите ми – сини, сиви, черно-бели
  ми казват, че животът ми принадлежи,
  затуй не бягайте, о, напъни вълшебни
  защото „Аз-ът” ми докрай ще Ви громи!!!
  
  Това Ви казвам и го запечатвам в мене -
  за чужди мнения съвсем не ми и дреме,
  защото в розово светът ще съществува
  той само от поезията ми ще се вълнува!!!

  2016-02-24T20:18:54+02:00