О, Време
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път...
Ах, колко хубаво е само
да бъде тишина
и аз - сама, с мислите си - пряма
да живея в своята си светлина...
И хубаво е да е тъмно,
невидима да бъда аз
и истинска, а и безумна,
ще бъда себе си,
поне за час...
Но дай ми този час,
о, непримиримо време,
бъди поне веднъж със мен,
поне веднъж се спри, не продължавай,
заспи, забързало се време... поне за ден...
© Ани Ракова All rights reserved.
