Nov 21, 2017, 9:24 AM

Обелване

  Poetry » Other
572 1 4

Сега съм дърво с обелени кори
На които не вярваш
Смола не признаваш
Клоните нямат значение
Листата са краткотрайни

 

Искаш да пипнеш корени
А знаеш, нали,
Че оголени
В пукнатини се превръщат
И земята не ще приюти
Душата откъсната,
Обратно във свойта утроба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво...
  • Благодаря ви за коментарите, Райне и Маргарита
  • Обелиш ли кората на дърво, то умира! Не искам! Не искам това! Не искам!
  • Откъснатите....обратно - малко вероятно Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...