Обещания безкрайни,
неизпълними до едно.
Наказания тъй трайни,
и виновна съм, не знам защо?
А ти обеща.
Помниш ли? Да не ме оставяш.
И мен прокълна:
да те гледам, как ме забравяш.
И твоята душа
как далеч отива.
Сърцето не успя
да последва твойта диря...
И моят малък подарък е бил -
очите ти рано през деня.
А нощем далеч от мен си ги крил,
гледали са чуждата жена...
Виновна ли съм аз?
Не, не е и тя...
Ти пленяваш дори със глас...
А как целуваш... как горях...
Едно изпълни, както обеща -
да не ме виждаш да плача...
а аз плаках, но ти не видя...