Sep 18, 2007, 10:19 PM

Обещах му и отидох

  Poetry
650 1 0

Гроб, наглед празен,
в него лежи един мразен.
Казват, че е престъпник,
аз за него се застъпвам.

Буболечки мръсни лазят
на гроба, сякаш го мразят.
Изсъхнали цветя, умрели,
отдавна времето са надживели.

Прекосявам висока трева,
сякаш отварям врата.
Зад вратата има стая,
знам, това е Рая.

Най-после стигнах,
глава гордо вдигнах.
Очите ми пълни със сълзи,
няма ги крачките бързи.

Но и там не го открих,
лицето си с ръка прикрих.
Жегата изгаряше главата,
а мъката душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...