/На Тихчо, който празнува сред звездите/
Обещах... да не тъжа,
съ́лзи черни да не лея.
Да усмихна пак деня,
твоят, рожбо. Тъй копнея.
Че рожденик си ми там,
някъде в небитието,
но празнуваш ли, не знам,
в свят дуален на небето.
В дар да са ти вси звезди,
тъй прекрасно заблестели,
също мислите добри,
от земята полетели.
Пращам ти любов една,
сбрала смисълът човешки,
с майчината си душа,
прошка диреща за грешки.
© Таня Мезева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
