Ще бъда твоята опора.
Ще пазя твоя нежен гръб.
Ще те познавам между хора.
Ще те предпазвам и от скръб.
Ще съм усмивка от зората.
Ще бъда твоя слънчев ден
и пътя верен във гората.
Ще съм и твоя цвят зелен.
Ще съм и твойто мъжко рамо.
Ще бъда меката ти длан.
Аз твоята любов съм само
и кон със чувства оседлан.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
