ОБЕЩАВАМ
Обещавам, никога да не вземам
последната риза на брат си.
Със чуждата болка да страдам,
смирено да простя на врага си.
Пред ничие богатство и користи,
да не свеждам покорно главата си.
Заклевам се, винаги да Те следвам,
и пак да Те славя във дните си...
Във радост да Те нося, да Те пазя,
и да не Те похуля в болката си.
Ти знаеш Господи, когато плача,
сълзите ми са топли и чисти...
когато обичам, обичам с душата си,
само променям посоката на мечтите си.
Обещавам, на никого да не се вричам.
В молитва за другите, да се изричам.
Истината свята пак така да обичам,
като бяла пролет, с нея да се обкичвам.
последната риза на брат си.
Със чуждата болка да страдам,
смирено да простя на врага си.
Пред ничие богатство и користи,
да не свеждам покорно главата си.
Заклевам се, винаги да Те следвам,
и пак да Те славя във дните си...
Във радост да Те нося, да Те пазя,
и да не Те похуля в болката си.
Ти знаеш Господи, когато плача,
сълзите ми са топли и чисти...
когато обичам, обичам с душата си,
само променям посоката на мечтите си.
Обещавам, на никого да не се вричам.
В молитва за другите, да се изричам.
Истината свята пак така да обичам,
като бяла пролет, с нея да се обкичвам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
