Обещавам
Обещавам, на тръгване няма да плача!
Нали сме пораснали вече!
Не ме поглеждай, прага когато прекрачиш!
Аз съм голямо момиче, човече!
Почти съм събрала в куфар света си
и мъкна надежди и болки, и викове,
които често разкъсват съня ми
и разплитат среднощно илюзии и митове.
Нося си липсите точно тука, във ляво,
и здраво в ръцете си стискам юздите
на живота, който така ме пристяга.
Във джоба си крия сълзите.
Тръгвай малко преди да замръкне!
Уморих се да искам, да бъда, да знача!
Съдба е цяла Вселена да мъкна.
Щом избухне, ще я изплача!
© Пепп All rights reserved.
