Обещавам
Виж, детенце как красива
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре
си живее тъй добре,
по звезда за всички хора
той нощес ще избере.
Искаш, сине нависоко
зная да политнеш ти.
И го можеш – с два-три скока
и с ракета – от мечти.
Ала мама е голяма,
как ли ще се смести тя?
Все пак много място няма
на ракетата – мечта.
Сам да отлетиш е скука,
а и малко се боиш.
С мама - с абордажна кука,
сто звезди ще уловиш.
И ще си пират - брадясал,
сред планети и луни.
Те – мечтите, затова са,
а сега ме целуни.
Обещавам, да си спомня,
как летях, додето спиш,
а пък ти, звезда огромна,
после ще ми подариш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Гуш!
