Feb 19, 2011, 4:05 PM

Обесница

Poetry » Other

1.1K 0 13

Аз се връщам понякога през златокосите просеки -
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.

Тишината ми глуха остана от толкова писъци,
на изкъртена панта й висне вратата.
Изоставена хижа. - Освен за подслон на лисиците,
няма друго какво да се случи нататък.

Аз се връщам сама да приседна на края на лятото,
а очите ми - ягоди търсят в тревата.
Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада.

ПродънИ се, небе! Изплачи ме докрай с дъждовете си -
чак и аз да забравя, че мен ме е имало!
На къпиново трънче до капка да висна - обесница,
дето гроб не намира за своето минало.

Радост Даскалова

28.05.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотна си, Рег*!!!

2011-02-21T13:24:25+02:00
rozita-p (Росица)

Чета, аз - по няколко пъти, нищо, че коментирам по веднъж!
ПОЕЗИЯ си, Рег!

2011-02-21T11:48:25+02:00
ananke (Радослав Смилков)

magnum (Венцислав Янакиев), изразът е мааалко по-различен:

РЕГспект,

Великолепно е!

Ave

2011-02-20T20:56:41+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада."

...
От там където никой не минава
дори да чакаш - няма кой да дойде...
Дори да викнеш-няма кой да чуе.
Дъждът единствено разплита тишината
на малки капчици от мокри думи
които някой някога е казал...

Благодаря ти.Имах нужда да прочета...

2011-02-19T23:49:39+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Продъни душата ни твоята копнежна горест, Радост. Радост си. Ив

2011-02-19T22:05:46+02:00