Обетована земя
Обетована земя
1.
Двеста години кръстосваха по нея
византийски легиони...
По земите български строиха
кули, замъци и бастиони...
Оставиха ни крепостни стени,
златни съкровища,
човешки кости.
Да ги показваме в музеите
на любопитни гости...
Не се намери ловък провокатор
да вдигне някъде в България
паметник на византийски
император...
А на руски - Александър Втори,
имаме сто и два!
Що да сторим? Сбъркана съдба!
2.
След тях нахлуха в родната земя
османски орди
и подложиха на ятаганна сеч
племето на българите горди.
Петстотин години клаха!
Насаждаха чужда вяра!
И в резултат
на Руско-Турската война
прогонихме звяра.
Нарекахме руснаците
"Освободители".
Докато ги усетиме, че стават
нови поробители...
А турците оставиха след тях
стари гробища, джамии
и български кости.
Пазим ги и тях -
поддържани и чисти.
Като експонати за туристи!
Не се намери "гений самозван",
да сложи в Пловдив,
найде на тепето,
паметник на турския султан!
А по сокаци и посред мегдани
да тури да стърчат поне по десет
турски ятагана...
Макар че паметник
на български цар
има сал един - за цяр...
3.
Към края на световната касапница
война ни обяви "Съветска армия",
неканена натрапница.
Прегази Дунава и ни наложи
комунизма на московските
велможи.
И към нанесените от войната рани
прибави бясна злоба
от червените тирани.
Налагаха ни догмите на комунизма
със бой и със ритници
биячите на новите
червени политици...
Половин век упорито, без умора,
оформяха от нас безгласни
и послушни хора.
И както кучето маркира
своя периметър,
намножиха паметници с автомати
"на всеки километър"...
Отидоха си, но оставиха след тях
промити мозъци
и паметниците обидни.
Пазим ги и тях светът да види,
че дори и завоевателите
са ни свидни.
Гледаме си ги и ги търпим
със тъпо безразличие...
Прекланяме им се
за благоприличие...
Без да изпитваме ни грам
смущение и срам...
Че във всяко село
и във всеки град
стърчи "съветски автомат"...
Да ни напомня
в безкрайното време,
че сме търпеливо
и покорно племе...
© Петър Петров All rights reserved.
