Обговаряне на архетипите
Обговаряне на архетипите
Страх ме е – от този дъжд, от мокрите му рамене,
от тази черна кал посред небето.И в кой ли миг
заспал е бог, затворил е вратите – седемте...
Луната, извървяла пеш египетския път, в чия ли ясла
ще пометне младенеца, какви звезди ще закачи?
Една над Витлеем поне, щом почнем бъдника да търсим,
да ни свети...
Защо не спират капките от дъжд да бият
по твърдите паважи на живота, къде отиват
струите от дни? Седемдесет превеждат логоса
за внуците на Ирод. На седмото небе – разкол и новини...
Снегът ще прати пергаменти с ново име. Ритуализираме
убиването божие. Апостолите ще наминат после
из историите.
Долита гарванът ранен и в кукувича прежда
обинтован. Часът на подвига се знае - вдругиден!
Оплакващите без Йоан са второстепенни актьори.
Поетите прииждат с копия.Виси героят сам-самичък
и гарванът не ще да грачи. Пуснете траурния реквием
- във паузата ГО гледаме...А после падаме в леглата си –
погребани.
Задръжте маските. Играем не последно. Във фарса
ролите са регламент. Ангелоликите злодеи ще наказват,
а дяволите са след мен. След туй и виното, и хлябът
ще са ПРИЗНАЦИ.Тежи гранитът, а камъните на историята
бръщолевят митовете си с отрязани езици.
Дали ще съмне? Дъждовната вода не свършва
НИКОГА.
© Златина Георгиева All rights reserved.
