Обходени друми
Тази нощ не затваряй вратата,
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша
вледенена от нощния мрак…
В тази нощ и щурците ще слушат
как една наранена жена
сплита всички обходени друми
и безмълвна, рисува страстта…
Две тела се изгарят без думи,
устни две жадно сричат нощта
като в храм на греховно начало…
Тази нощ любовта е олтар –
полудяла, взривена до бяло…
После в утрото вятърът стар
дълго, дълго умът си ще сбира
и във две неизтрити сълзи
път към нова любов ще намира…
И ще бъде по-жив от преди…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
