May 22, 2010, 5:29 AM

Обич

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Има ли място,
което ще събере
радостта ми от първата среща?
Има ли пътека,
която да не свършва,
както нашата среща?
Има ли река,
която да не прeлее
от моята радост
след нашата среща?
Срещата не се забравя... 
Сълзите,
които текат от моите очи,
не мога да изтрия,
докато тебе те няма!
Пенка Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...