May 22, 2010, 5:29 AM

Обич

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Има ли място,
което ще събере
радостта ми от първата среща?
Има ли пътека,
която да не свършва,
както нашата среща?
Има ли река,
която да не прeлее
от моята радост
след нашата среща?
Срещата не се забравя... 
Сълзите,
които текат от моите очи,
не мога да изтрия,
докато тебе те няма!
Пенка Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...