May 22, 2010, 5:29 AM

Обич

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Има ли място,
което ще събере
радостта ми от първата среща?
Има ли пътека,
която да не свършва,
както нашата среща?
Има ли река,
която да не прeлее
от моята радост
след нашата среща?
Срещата не се забравя... 
Сълзите,
които текат от моите очи,
не мога да изтрия,
докато тебе те няма!
Пенка Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...