Apr 22, 2016, 3:03 PM

Обич

  Poetry
1.3K 0 8

Ако мислиш, че си тръгвам,

хайде още помисли,

може малко да помрънкам,

даже да те заболи,

но си знай, че те обичам

и го правя всеки ден.

Даже да не го изричам,

даже да си огорчен.

Ти не си онази тръпка,

тази, младата любов,

и не си случайна стъпка,

нито пък отчаян зов.

Ти си тази обич зряла,

идваща във точен миг,

нежност и любов е цяла,

имаща прекрасен лик,

ти си тази обич нежна,

дето ще е до смъртта –

вярваш ли? Да кажеш нещо?

Тук съм! Днес и след това…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...