Apr 22, 2016, 3:03 PM

Обич

  Poetry
1.3K 0 8

Ако мислиш, че си тръгвам,

хайде още помисли,

може малко да помрънкам,

даже да те заболи,

но си знай, че те обичам

и го правя всеки ден.

Даже да не го изричам,

даже да си огорчен.

Ти не си онази тръпка,

тази, младата любов,

и не си случайна стъпка,

нито пък отчаян зов.

Ти си тази обич зряла,

идваща във точен миг,

нежност и любов е цяла,

имаща прекрасен лик,

ти си тази обич нежна,

дето ще е до смъртта –

вярваш ли? Да кажеш нещо?

Тук съм! Днес и след това…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...