Обич
Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята
последната ти дума- като примка
на шията на времето, която
се врязва и оставя тънка линия...
Не си отивай! Точно в тази вечер.
Виж, вън небето призрачно размята
насмолени, заскрежени въжета
и шиба в полусъница луната...
И виж, нощта,убога, коленичи
и плътно с черен вятър се загръща....
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята
последната ти дума- като примка
на шията на времето, която
се врязва и оставя тънка линия...
Не си отивай! Точно в тази вечер.
Виж, вън небето призрачно размята
насмолени, заскрежени въжета
и шиба в полусъница луната...
И виж, нощта,убога, коленичи
и плътно с черен вятър се загръща....
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!
© Румяна Славкова All rights reserved.
