Sep 25, 2006, 11:17 AM

Обич 

  Poetry
607 0 6
Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,

и ще увисне глухо в необята
последната ти дума- като примка
на шията на времето, която
се врязва и оставя тънка линия...

Не си отивай! Точно в тази вечер.
Виж, вън небето призрачно размята
насмолени, заскрежени въжета
и шиба в полусъница луната...

И виж, нощта,убога, коленичи
и плътно с черен вятър се загръща....
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??