Обич
На сина ми
Само ти, сине, знаеш - щом прошепна "отивам"...
че през огън минавам, ако трябва да стигна до там.
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич е, сине, пожар.
По гласа ми усещаш, ако облак дъждовен е минал.
По лицето долавяш всяка сянка на болка и скръб.
Знаеш моите тайни. Аз от теб и не искам да крия.
Ти обичаш ме силно. Аз обичам те, сине, до смърт.
И когато усетиш странно-нежно подръпване...
Някой ден. След години. Не потрепвай от страх и от студ.
Аз ще бъда до тебе. Любовта ми към теб ще е жива.
Ще е тайният знак,че закрилям те даже без плът...
© Людмила Билярска All rights reserved.
