Обич моя
Днес от мен си безкрайно далече
и завинаги чужд, обич моя!
Но на ада във огъня вечен,
на горещия тропик във зноя,
на звездите сребристи в безкрая,
във потайни и тъмни усои,
пред високите порти на рая,
аз ще следвам пак стъпките твои!
С топла нежност във теб ще се вливам
със уханния дъх на цветята.
Твойте устни с любов ще опивам
с плодовете на щедрото лято.
Като сянка край теб ще танцувам
с листопада на късната есен.
В ден дъждовен гласа ми ще чуваш
на капчука във тихата песен.
И когато във нощите свои
в полусън мойто име изричаш,
ти прости - не посмях, обич моя,
теб наяве така да обичам!
© Мария Вергова All rights reserved.
