Apr 5, 2012, 11:22 PM

Обич моя

  Poetry » Love
1.1K 1 3

Когато ми е тъжно и тревожно,
когато ми се иска да заплача с глас
и всичко ми изглежда невъзможно,
тогава само тебе търся аз.

 

Когато са ми срязани крилете 
и падна от високо и боли,
протягаш ти ръцете си, и двете,
и тихичко ми казваш "не плачи"...

 

Когато пък от щастие треперя
и усмивка на лицето ми блести,
усмивката ти искам да намеря,
за да бъдеш по-щастлив и ти.

 

И винаги те търся, и във всичко...
И даже сто мъже да паднат на колене,
с очи ще търся аз едно-едничко
нещо - ТЕБЕ, ОБИЧ МОЯ, САМО ТЕБЕ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...