Apr 5, 2012, 11:22 PM

Обич моя

  Poetry » Love
1.1K 1 3

Когато ми е тъжно и тревожно,
когато ми се иска да заплача с глас
и всичко ми изглежда невъзможно,
тогава само тебе търся аз.

 

Когато са ми срязани крилете 
и падна от високо и боли,
протягаш ти ръцете си, и двете,
и тихичко ми казваш "не плачи"...

 

Когато пък от щастие треперя
и усмивка на лицето ми блести,
усмивката ти искам да намеря,
за да бъдеш по-щастлив и ти.

 

И винаги те търся, и във всичко...
И даже сто мъже да паднат на колене,
с очи ще търся аз едно-едничко
нещо - ТЕБЕ, ОБИЧ МОЯ, САМО ТЕБЕ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...