Apr 5, 2012, 11:22 PM

Обич моя

  Poetry » Love
1.1K 1 3

Когато ми е тъжно и тревожно,
когато ми се иска да заплача с глас
и всичко ми изглежда невъзможно,
тогава само тебе търся аз.

 

Когато са ми срязани крилете 
и падна от високо и боли,
протягаш ти ръцете си, и двете,
и тихичко ми казваш "не плачи"...

 

Когато пък от щастие треперя
и усмивка на лицето ми блести,
усмивката ти искам да намеря,
за да бъдеш по-щастлив и ти.

 

И винаги те търся, и във всичко...
И даже сто мъже да паднат на колене,
с очи ще търся аз едно-едничко
нещо - ТЕБЕ, ОБИЧ МОЯ, САМО ТЕБЕ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...