Обич неизбежна
Когато пътят лъкатуши
през планини и светове,
и хижичка една се гуши
сред аромата на море
във пазвата на две борики -
заспали в покрива ù стар
закътал шепота на стихове
край дървен, непостелен нар...
Когато две души, измъчени
от отговори и въпроси,
в прегръдката на тишината
нозете си са сплели, боси,
и топлината на сеното
е най-голямата им тайна,
щурец танцува по стъклото,
а вечерта е тъй безкрайна...
Тогава... сбъдват се мечтите
и устните са живи въглени,
в камината горят сълзите,
а дланите - от зов изтръпнали,
отлитат в полудяла бездна:
Събуденото Онемяване
крещи от Обич Неизбежна!
Небето, във очи извиращо,
запалва хиляди искри -
обезумяло и шокиращо,
като петлите във зори...
© Михаил Цветански All rights reserved.
