Отивам си, макар отдавна вече
теб да те няма стихнал тук до мен.
Сърцето ми – жадуващо сираче –
опърпано и мърляво съвсем
с очички нежно в мрака те изпраща,
помахва с пръсти мръсни днес след теб,
след сянката ти в мрака сив горяща
и тихичко се сгушва пак до мен.
Отивам си едва сега, любими,
а теб те няма много, много дни.
Душата ми – робиня – позволи ми -
агонията поливах със сълзи ...