Nov 8, 2009, 3:06 PM

Обич непростима 

  Poetry » Love
1163 0 15
Отивам си, макар отдавна вече
теб да те няма стихнал тук до мен.
Сърцето ми – жадуващо сираче –
опърпано и мърляво съвсем
с очички нежно в мрака те изпраща,
помахва с пръсти мръсни днес след теб,
след сянката ти в мрака сив горяща
и тихичко се сгушва пак до мен.
Отивам си едва сега, любими,
а теб те няма много, много дни.
Душата ми – робиня – позволи ми -
агонията поливах със сълзи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Random works
: ??:??