Обич в ръцете на Господ
Оставѝ ме! Такава съм. Жилава.
Вместо с обич – закърмена с липса.
Инатя се. В това ми е силата.
Всеки хляб, който вкуся е клисав.
Имам ръбове остри. За дялане.
Стискам в шепите съскащи мълнии.
Нощем влача нозете окаляни
и се скитам по прашните хълмове.
Ближа рани. Измислям си истини.
Дърпам силно юздите на чувствата.
Помня смисъл. И помня безсмислици.
До мига, в който с теб се пропуснахме.
Остави ме! Не ставам за ѝмане.
Връзвам гордиев възел от същности.
В непремерена реч са ми римите.
И съм силна. И слаба. И тръпнеща.
Отиди си! Такъв си. Безпаметен.
Твоят дух е оглозган. До кости.
Обичта ще изстине на кладата.
Както пламна. В ръцете на Господ.
© Руска Назърова All rights reserved.
