Jun 3, 2021, 7:53 PM

Обич завинаги

  Poetry » Other
738 0 1

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли,
простило щедро на интриги и вини,
в сърцето ми отново вярата гори,
обичам те, живот, то дръзко крещи.
Несбъднатото под камък приспах,
букет от сбъдване днес си набрах,
щастливо утре смело си пожелах,
да бъда, което исках, но не бях.
Бял компас в дните си ще закича,
късметът ден и нощ с мен да тича,
да ме дари със силни, истинни криле,
за да оцелявам и в куршумено небе.
Обичам аз живота, такъв, какъвто е,
и вярата ми в него никога не ще умре,
като Феникс в полет ще сричам до гроб:
И въпреки всичко,пак обичам те,живот!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...