Feb 10, 2009, 7:36 AM

Обичай ме

  Poetry » Love
1.4K 0 10
Догонвай ме!
Задъхвай се когато ме достигаш.
Прегръщай ме... до себе си ме имай.
Нищо, че вън е пепеляво съмване.
Далече е, но ти ме искай
с жажда непозната.
Защото от вятър в клони разпиляна съм
и губя, бъркам си посоките.
Под леда мътилката се вижда -
начупена, никаква и кална.
Студено, празно, кухо е...!
Измръзнала в очакване
да съм обичана - твоя съм
без пръстен и начало!
Опипвай ме изконно с устни!
Като за първи път
или като за последно ме обичай!
И ще съмне!
О, повярвай ми ще съмне...!
Моравото, огненото, истинското
... Сбъдване!
Покълнало
в разпукнатата пъпка на душата ми!

09.02.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...