Обичай ме докато ми е страшно!..
За първи път наистина изпитвам страх.
Защото точно теб не искам да те губя!
Не мога, ей така да се успокоя
и кротичко да чакам чудото...
Не исках да се влюбвам. Не сега.
Да, знам! То дойде ли, не пита.
Когато най не вярваш в любовта,
тя с гръм и трясък те връхлита!
И ставаш лек, добър и пеперуден.
От птица по-летежен в небесата.
Светът е друг и толкова по-хубав!
И ти си този свят в душата ми!
Ужасно ми е. Адски ме е страх!
От бурята във мен, която чувствам.
Ти знаеш как живял съм в мрак,
сърцето - също колко ми е счупено...
Зато̀пли ме и мене пролетта,
а сякаш е студено и настръхвам.
Познай защо!? От мисълта,
че вярвам как щастливо ще се сбъднем...
И именно, това ми е страха.
Съдбата цял живот ме вкарва в трета - глуха,
където има толкоз много самота,
понякога нестихваща. До лудост...
Сега разбираш ли защо съм тъй уплашен?
Не искам да живея в тишини!
Обичай ме, докато ми е страшно,
и после пак!
В безкрайност.
Аз и Ти...
Danny Diester
01.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
