Обичай ме в безкрая,
где морето ни не свършва.
Онова, в прегръдките си
дави ти душата
и със солта
по гърлото полепва,
и в солта
намираш тишина.
Ти, сърцето, мачкаш със ръцете
и в черупка ще затвориш.
Аз, във огъня си жарък
ще прогарям твърдата кора,
в пламъка ми бавно се разтапя.
Не искам вечно да се давя,
не искам в студа ти да умра.
© Невена А. All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
