Обичал ли си някога жена
Обичал ли си някога жена;
пролет, разцъфнала само за тебе,
узряла от усмивки красота
във погледите ти – дилеми…
Обичал ли си някога жена;
наляла плод от жадните ти мисли,
със аромат на сочна праскова
и вкус на много сладки истини.
Обичал ли си някога жена;
разплакана… обезумяла, тъжна,
разпъната на кръст от самота,
заключена в душа с обети длъжна…
Обичал ли си някога жена;
най-хубавата, мека, тиха есен,
усещане за нежност, топлина,
във чувствата ти вдъхновена песен.
Обичал ли си някога жена…
ако обичал си - ще имаш рани,
измръзвания в зимата…
от нейните, отхвърлените длани…
© Михаил Цветански All rights reserved.
