Обичам, когато върви с една наперена... 

почти животинска походка. 

Сякаш целия свят му принадлежи. 

Обичам, когато ме погледне 

с тъмните си мрачни очи. 

Обичам, дори когато предпочита 

с истината да ме нарани, 

отколкото да изрече сладки лъжи. 

Обичам, когато силно ме прегръща

и отрицателните ми мисли поглъща. 

Обичам, когато ме целува с глад, 

обичам когато описва очите ми 

като шоколадов цвят. 

Обичам това, че е силен, 

а аз го правя- слаб. 

Обичам това, че към другите 

емоционално е беден, а към мен е богат. 

И тъкмо отворих уста, 

за да му споделя всичко това, 

но уви...

Сънят ми бе заменен от реалността.