По вълните плъзна се любовна нощ.
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди.
Устните ти блестящи, целунати от залеза.
Душата ти, изпълнена със страст, а все мълчи.
Сърцето си ти подарявам, разбери!
Думите са само две,
ала не посмяваш да ги изречеш!
На тях подвластни са и Богове,
а именно: „Обичам те!"
© Мирослав Дечев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
