Обичам те
Красота в природата днес.
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да !
И зов се чува природен! Ставаш нежен!...
В хоризонта червеният изгрев те води
към сърцето, към топлотата, към любовта.
И ние неизвестните блестим от искри
небето слънчево, отправило лъчите към нас
и ефирно летим с лекота в простора.
А от високото се вижда всичко легнало в сърцето.
И пейката за двама, и лебедите са по двойки.
Слънцето огряло разнищва чувствата подредени.
всеки ден нишка, по нишка изплита в спомен.
Венец любовен се превръща в ореол за двама.
И всяка прашинка е златна, доближила любовта.
Любов пресвещена! Любовта от Боговете!...
И отново богослов! Обичам те!...
© Йонка Янкова All rights reserved.
