Обичам те, есен!
Слънчеви зайчета
рисуваш във дните ми.
Кой дизайнер
те облече така –
в затисти отблясъци?
Отиват
на синьото в очите ти.
Синьо,
като небето,
което прибирам в спомени,
от есента
на първото ми влюбване.
Смехът ти –
тих шепот на вятър,
препуска на воля
и гали тревите,
които заспиват.
Косите ти,
оплитат
в рехава паяжина
залеза,
за да остане
още малко
над голата,
жадна за ласка гора.
А в утрото
нежност отронваш
по мъртвите вече листа.
Обичам те, Есен!
Магия
ли ми стори?
Защото те обичам,
дори когато обвиваш
моята улица
в тънка мъгла!
Знам –
след туй
ще махнеш с ръка
и
слънчеви зайчета
ще рисуваш
в очите ми!
© Веселка Пенова All rights reserved.
